България е с високо ниво на кибертормоз, според СЗО
Пандемията е трансформирала метода в отношението посред ни
По данни от отчет на Световната здравна организация към 16% от децата на възраст сред 11-15 години са били подложени на тормоз. Най-високите равнища на кибертормоз са били следени от момчетата в България, Литва, Молдова и Полша, а най-ниските - в Испания. „ Този отчет е сигнален сигнал за всички нас да се оправим с издевателството и насилието, когато и където и да се случват те ”, съобщи районният шеф на СЗО за Европа Ханс Клуге.
Направеното изследване е озаглавено „ Здравословно държание при деца в учебна възраст ” и от нега излиза наяве, че 15% от момчетата и 16% от девойките са били най-малко един път обект на кибертормоз през последните месеци. Агенцията на Организация на обединените нации означи, че пандемията е трансформирала метода, по който подрастващите се държат един към различен. „ Виртуалните форми на принуждение от страна на връстници станаха изключително настоящи след началото на пандемията COVID-19 ”, написа още в отчета, представен от dnes.bg.
11% от момчетата и девойките оповестяват, че са били унизени в учебно заведение най-малко два или три пъти месечно през последните няколко месеца, спрямо 10% преди четири години. „ При състояние, че младежите прекарват до 6 часа онлайн всеки ден, даже дребни промени в равнищата на тормоз и принуждение могат да имат дълбоки последствия за здравето и благосъстоянието на хиляди хора ”, съобщи Клуге. 1 от всеки 8 юноши признава, че е упражнявал кибертормоз над други хора, което съставлява нарастване с 3% по отношение на 2018 година, се споделя в отчета.
Константен остава броя и на юношите, взели участие във физически пердах. Той е 10% - 14% при момчетата и 6 при девойките. Изследването се основава на данни от 279 000 деца и юноши от 44 страни в Европа, Централна Азия и Канада. На множеството места кибертормозът е достигнал своя пик, когато децата са били на 11 години за момчетата и на 13 години за девойките.
Според отчета социално-икономическият статус на родителите не оказва огромно въздействие върху държанието на децата. Изключение прави Канада, където младежите в по-неблагоприятно състояние са били по-склонни към тормоз.
По данни от отчет на Световната здравна организация към 16% от децата на възраст сред 11-15 години са били подложени на тормоз. Най-високите равнища на кибертормоз са били следени от момчетата в България, Литва, Молдова и Полша, а най-ниските - в Испания. „ Този отчет е сигнален сигнал за всички нас да се оправим с издевателството и насилието, когато и където и да се случват те ”, съобщи районният шеф на СЗО за Европа Ханс Клуге.
Направеното изследване е озаглавено „ Здравословно държание при деца в учебна възраст ” и от нега излиза наяве, че 15% от момчетата и 16% от девойките са били най-малко един път обект на кибертормоз през последните месеци. Агенцията на Организация на обединените нации означи, че пандемията е трансформирала метода, по който подрастващите се държат един към различен. „ Виртуалните форми на принуждение от страна на връстници станаха изключително настоящи след началото на пандемията COVID-19 ”, написа още в отчета, представен от dnes.bg.
11% от момчетата и девойките оповестяват, че са били унизени в учебно заведение най-малко два или три пъти месечно през последните няколко месеца, спрямо 10% преди четири години. „ При състояние, че младежите прекарват до 6 часа онлайн всеки ден, даже дребни промени в равнищата на тормоз и принуждение могат да имат дълбоки последствия за здравето и благосъстоянието на хиляди хора ”, съобщи Клуге. 1 от всеки 8 юноши признава, че е упражнявал кибертормоз над други хора, което съставлява нарастване с 3% по отношение на 2018 година, се споделя в отчета.
Константен остава броя и на юношите, взели участие във физически пердах. Той е 10% - 14% при момчетата и 6 при девойките. Изследването се основава на данни от 279 000 деца и юноши от 44 страни в Европа, Централна Азия и Канада. На множеството места кибертормозът е достигнал своя пик, когато децата са били на 11 години за момчетата и на 13 години за девойките.
Според отчета социално-икономическият статус на родителите не оказва огромно въздействие върху държанието на децата. Изключение прави Канада, където младежите в по-неблагоприятно състояние са били по-склонни към тормоз.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ